Доц. д-р Десислава Найденова: Днес, в обединена Европа, славянските апостоли са важни символ на единството
В България институционализирането на Кирило-Методиевата традиция като планирана и целенасочена държавна политика започва с честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 година. Това каза доц. д-р Десислава Найденова в своя доклад „Кирил и Методий. Образи, памет, идентичност“ по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. По думите й по това време българската държава се стреми да отстоява мястото си на център на тържествата. Дружеството „Славянска беседа“, заедно с представители на столични учители, на столичното училищно настоятелство, първи излизат с предложение, в което настояват България като център, в който се заражда и се разпространява Кирило-Методиевото дело, да бъде домакин на общославянски събор по случай юбилея. В кратък срок Народното събрание гласува 180 000 лева за неговото организиране. Специфичен български феномен е изобразяването на славянските апостоли върху някои от най значимите български бойни знамена, сред които първостепенно място заема Самарското знаме, каза доц. Найденова. Образите на Кирил и Методий стоят и на две от знамената на Македоно-Одринското опълчение, едно от които е главното знаме. Образите на Кирил и Методий са гравирани върху най-високото отличие в Царство България – ордена „Св. св. Кирил и Методий е учреден на 18 (31) май 1909 година от цар Фердинанд по повод обявяването на независимостта на България. Падането на комунистическите режими в Източна Европа през 1989 година отново променя посоката на осмисляне на делото на Кирил и Методий, каза доц. д-р Десислава Найденова. От една страна, особено в първите години след 1989 година темата е пренебрегвана по един или друг начин, защото се смята за част от наследството от социализма. Политическата промяна делегитимира стария режим, стария обществен ред и официалната памет за него. От друга страна, демократичните революции събудиха легитимиращата функция на Кирило-Методиевата традиция след години на пренебрегване, каза ученият. По думите й Русия я възприема отново като символ на православието и панславизма, а Северна Македония и Словакия продължават да търсят своите исторически корени в делото на Кирил и Методий, Днес, в обединена Европа, славянските апостоли са важни символ на единството, смята доц. Найденова. Според нея добър пример за това е съвместното издание на България, Словакия, Чехия и Ватикана – на юбилейната марка по повод 1150-годишнината от пристигането на Кирил и Методий във Великоморавия. Ученият представи някои от по-интересните според нея светски изображения на славянските просветители от 19-и век до наши дни. В средата на 19-и век появят и първите паметници, значки и медали с образите на двамата братя. В Бърно, Марибор и Банска Шявница са основани различни културни организации. Те имат цел да прокламират възраждането на католицизма и духа на Кирил и Методий, националната еманципация, разпространяването на историческа литература, както и търсенето и събирането на материали за ранния период от историята на Моравия. Годишнината от смъртта на Кирил през 1869 г. и годишнината от смъртта на Методий през 1885 г. се превръщат в символи на идеята за униатство, чиито поддръжници целят да превърнат Велехрад, тогава в австрийската империя, в славянски Витлеем, каза доц. Найденова. По думите й на фона на този голям интерес към символиката на Кирило-Методиевата празничност прави впечатление почти пълното отсъствие на такъв празник в Русия. След 1989 година обаче има истински бум на техните паметници на територията на цяла Русия. Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.
|
|
Експресивно
Руалд Амундсен и Ричард Бърд предизвикват спорове за достигане на Северния полюс
През май 1926 година американецът Ричард Бърд и норвежецът Руалд Амундсен и двамата заявиха, че са достигнали Северния полюс по въздух. Бърд използвал самолет, а Амундсен - въздушен балон. По-късно същата година, Ръсел Оуен написа, че "в краткия период от три ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
В последните години терминът "диво момиче" (feral girl) стана популярен, символизирайки бунта срещу социалните очаквания и стремежа към автентичност. Тази концепция получи нова форма с различни хаштагове, като #feralgirlsummer, #bratgirlsummer и #messygirlsumm ...
Валери Генков
|
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
|
Експресивно
Нова стихосбирка на Георги Борисов разкрива фрагменти, писани „на един дъх“
Поетът Георги Борисов, известен със своето уникално поетично изразяване, ще представи новата си стихосбирка „На един дъх“ в Литературен салон Spirit & Spirit. Събитието ще се проведе в клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив и ще бъде мо ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
В последните години терминът "диво момиче" (feral girl) стана популярен, символизирайки бунта срещу социалните очаквания и стремежа към автентичност. Тази концепция получи нова форма с различни хаштагове, като #feralgirlsummer, #bratgirlsummer и #messygirlsumm ...
Валери Генков
|
На бюрото
Пластичните операции и обсесията по красотата в семейната динамика
Романът на Сара Уанг "Нова кожа" (New Skin) е уникално произведение, което изследва сложността на отношенията между майка и дъщеря, докато се задълбочава в темата за пластичната хирургия и натиска на обществото. Главната героиня Линли, второ поколение имигрант ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Мария Лалева разказва за Карим и огнената стихия, предизвиквайки интерес с новия си роман
Валери Генков
|
Литературен обзор
Боян Йорданов спечели наградата за роман на годината на НДФ „13 века България“
Ангелина Липчева
|
Националният дарителски фонд „13 века България“ обяви Боян Йорданов за носител на Националната литературна награда за български роман на годината с произведението му „Под месечината, огромна като тиква“. Наградата беше връчена на тържествена церемония, проведена в Софийската градска художествена галерия.
Романът на Йорданов бе избран измежду множество номинирани произведен ...
|
Експресивно
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
|
|
11:47 ч. / 27.06.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4567 |
|
В България институционализирането на Кирило-Методиевата традиция като планирана и целенасочена държавна политика започва с честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 година. Това каза доц. д-р Десислава Найденова в своя доклад „Кирил и Методий. Образи, памет, идентичност“ по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
По думите й по това време българската държава се стреми да отстоява мястото си на център на тържествата. Дружеството „Славянска беседа“, заедно с представители на столични учители, на столичното училищно настоятелство, първи излизат с предложение, в което настояват България като център, в който се заражда и се разпространява Кирило-Методиевото дело, да бъде домакин на общославянски събор по случай юбилея. В кратък срок Народното събрание гласува 180 000 лева за неговото организиране.
Специфичен български феномен е изобразяването на славянските апостоли върху някои от най значимите български бойни знамена, сред които първостепенно място заема Самарското знаме, каза доц. Найденова. Образите на Кирил и Методий стоят и на две от знамената на Македоно-Одринското опълчение, едно от които е главното знаме.
Образите на Кирил и Методий са гравирани върху най-високото отличие в Царство България – ордена „Св. св. Кирил и Методий е учреден на 18 (31) май 1909 година от цар Фердинанд по повод обявяването на независимостта на България.
Падането на комунистическите режими в Източна Европа през 1989 година отново променя посоката на осмисляне на делото на Кирил и Методий, каза доц. д-р Десислава Найденова. От една страна, особено в първите години след 1989 година темата е пренебрегвана по един или друг начин, защото се смята за част от наследството от социализма. Политическата промяна делегитимира стария режим, стария обществен ред и официалната памет за него.
От друга страна, демократичните революции събудиха легитимиращата функция на Кирило-Методиевата традиция след години на пренебрегване, каза ученият. По думите й Русия я възприема отново като символ на православието и панславизма, а Северна Македония и Словакия продължават да търсят своите исторически корени в делото на Кирил и Методий,
Днес, в обединена Европа, славянските апостоли са важни символ на единството, смята доц. Найденова. Според нея добър пример за това е съвместното издание на България, Словакия, Чехия и Ватикана – на юбилейната марка по повод 1150-годишнината от пристигането на Кирил и Методий във Великоморавия.
Ученият представи някои от по-интересните според нея светски изображения на славянските просветители от 19-и век до наши дни. В средата на 19-и век появят и първите паметници, значки и медали с образите на двамата братя. В Бърно, Марибор и Банска Шявница са основани различни културни организации. Те имат цел да прокламират възраждането на католицизма и духа на Кирил и Методий, националната еманципация, разпространяването на историческа литература, както и търсенето и събирането на материали за ранния период от историята на Моравия.
Годишнината от смъртта на Кирил през 1869 г. и годишнината от смъртта на Методий през 1885 г. се превръщат в символи на идеята за униатство, чиито поддръжници целят да превърнат Велехрад, тогава в австрийската империя, в славянски Витлеем, каза доц. Найденова. По думите й на фона на този голям интерес към символиката на Кирило-Методиевата празничност прави впечатление почти пълното отсъствие на такъв празник в Русия. След 1989 година обаче има истински бум на техните паметници на територията на цяла Русия.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Психологическите теми и сложните човешки отношения в прозата на Авигайл Шарп
Дебютният роман "Offseason" на Авигайл Шарп се утвърждава като едно от най-интимните и психологически наситени литературни заглавия на последните години. Книгата изследва темите за властта, манипулацията и травмата, чрез погледа на ненадеждна разказвачка, ...
|
Избрано
Александра Йоаниду подчертава важността на взаимното опознаване на българската и гръцката литература на Панаира в Солун
На Панаира на книгата в Солун, българската литература получава нова платформа за изразяване и обмен с гръцките автори. Преводачката Александра Йоаниду, участник в откриването на българския национален щанд, подчертава, че взаимното опознаване на литературата ...
|
Деца ще открият света на книгите чрез инициативата „Помощник библиотекар“
|
Ако сте поропуснали
Българският национален щанд на Панаира в Солун привлича вниманието с темата "Литература отвъд границите"
На Панаира на книгата в Солун, България демонстрира своето литературно богатство, като страната е почетен гост на събитието. Откритият национален щанд предизвика значителен интерес сред посетителите, а присъствието на важни фигури от българската култура и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |